Кризата в Суец

След края на войната (Втората световна война) вмеждународната политика на СССР, една от най-важните места, беше възложена на Близкия изток. Арабските държави получиха различни помощи - военни, морални и политически.

Кризата в Суец от 1956 г. беше първият тест за силата на съветското влияние в Близкия изток.

СССР доставя военна екипировка, оръжие, изпраща експерти и военни съветници на страни, които биха могли (предполагаемо) да участват във военна конфронтация.

Под контрола на Великобритания всъщност до средата50-те години останаха в Египет. През 1951 г. египетското правителство прекрати договора, според който британските войски са разположени на територията на страната. Въпреки това, Великобритания не само не ги оттеглила, но увеличаваше броя им. В отговор бяха протестирани протести в цялата страна, партизанска борба започна срещу британските окупатори.

През 1952 г. на 23 юли конфликтът в Египет доведе до революция. Полковник Насър, който оглавяваше политическата организация "Свободни офицери", сваляйки монархическия режим, обяви страната за република.

Политиката на новото правителство,силно утежни отношения с Великобритания и Израел. Великобритания, която се стреми да разшири присъствието на армията си в Египет, подписа споразумение с Насър за изтеглянето на войските в продължение на двадесет месеца и прехвърлянето на военни съоръжения на египетското правителство. През 1955 г. Багдадският пакт е създаден с участието на Иран, Ирак, Турция, Великобритания, Пакистан. Египет също беше поканен да се присъедини към него. Но Насър отказа.

В Близкия изток ситуацията се увеличава все повечесложно. Израел, както и страните, участващи в Пакта в Багдад в очите на Египет, бяха вражески обкръжения. Западната колониална система се разпадна. Това се потвърждава от независимостта на Мароко, Тунис, Судан, Сирия. Войната за освобождение на хората се проведе в Алжир. Заедно с това са създадени благоприятни условия за развитието на съветското влияние в този регион. Това, от своя страна, предизвика загриженост в НАТО.

Следва да се отбележи, че страховете са били подпочвата. Факт е, че Насър през 1955 г. призова за помощ на страните от Запада. Египет поиска военна подкрепа, но бе отказан. В това отношение Насър се обърна към СССР. Съветският съюз не отказва Египет. Чрез Чехословакия продажбата на руски оръжия бе създадена тайно.

Усилията на западните страни се увеличиха. Те не искаха присъствието на Съветския съюз в Близкия изток. Президентът Айзенхауер обеща да предостави на Насър финансова помощ за изграждането на язовир "Асуан". Но след като египетският президент започна да купува оръжие от Чехословашката социалистическа република и установи дипломатически отношения с КНР, американското правителство отказа предложението. В резултат на това Насър беше в отчайващо положение, тъй като разпадането на проекта може да предизвика икономическа криза в страната. При оценката на ситуацията египетският президент предприе изключителни мерки. Насър реши да национализира Суецкия канал. През 1956 г., на 26 юли, президентът обяви в голямото си рали, че приходите от национализацията ще отидат за изграждането на язовир "Асуан". От този момент кризата в Суец започна активно да се развива.

Икономическите дейности на Насърреволюционен характер, се проведе на фона на развитието на военната политика на египетския президент. Насър, след като получи военна помощ, започна открито да претендира за лидерство в Близкия изток. До средата на 1956 г. с подкрепата му се формира съвместно командване на войските на Сирия, Йордания и Египет. Започна подготовката за войната с Израел.

Кризата в Суец се влоши. Действията на Насър бяха загрижени в Париж и Лондон. Заедно с това тези държави не могат да започнат активно да изразяват възмущение, тъй като не съответстват на Америка.

В резултат на това беше разработен таен план. Същността му беше, че израелските войски щяха да нахлуят в Египет. Лондон и Париж ще бъдат предложени да спрат военните действия. Ако поне една от страните откаже, съюзническите сили (англо-френски) ще започнат да предприемат подходящи мерки, за да гарантират сигурността на Суецкия канал. След одобрението на плана започна систематична подготовка за неговото прилагане.

Инвазията започва през 1965 г. на 29 октомври. До 5 ноември израелските войски окупираха целия полуостров Синай. Впоследствие започнаха активни атаки, бомбардировки, операции за кацане.

Кризата в Суец успя да спре СССР. На 5 ноември съветското правителство изпрати телеграми до ръководителите на правителството на Израел, Франция и Англия. Те посочиха, че войната с Насър може да отиде до Трета световна война, в която може да се приложи "ракетна технология". По този начин СССР не изключи възможността за силно разрешаване на конфликта. Съветският съюз беше готов да предприеме изключителни мерки за премахване на кризата в Суец.

В резултат на това на 8 ноември всички военни действия бяха прекратени.