Индексът на възвръщаемост на инвестициите като показател за тяхната ефективност

Има няколко метода, които позволяватза оценка на ефективността на определена дейност на предприятието. Един от най-популярните методи, който може да се нарече един от най-простите, е изчисляването на показателите за рентабилност. Чрез определяне на рентабилността се оценяват производствените и маркетингови дейности на компанията, степента на ефективност на използването на активите и капитала и много други. Един от най-важните показатели на тази група е индексът на рентабилността на инвестициите, а на нея ще разгледаме по-подробно.

Както може да се прецени с името, индексарентабилността на инвестициите позволява да се оцени степента на ефективност (рентабилност) на тези или други инвестиции. Този показател може да се използва както за финансови, така и за реални инвестиции. Въпреки това, изчислението във всеки от тези случаи може да е малко по-различно. Основната разлика е, че когато се определя рентабилността на инвестициите в определени финансови инструменти, факторът време често не се взема предвид. Това се дължи на факта, че подобни инвестиции обикновено се извършват за много по-кратък период от реалните инвестиции.

Индексът на възвръщаемост на инвестициите, както и всичкидруг коефициент на рентабилност, характеризира съотношението на печалбата към даден показател. В този случай печалбата се сравнява със сумата на инвестицията. В случай на финансови инвестиции, като например придобиването на определен сорт на ценни книжа, изчисляването е както следва: в числителя е общата сума от приходите, получени от собствеността на ценни книжа (приходи от лихви и разликата между покупката и продажбата), а знаменателят - цена закупуване, т.е. първоначалната инвестиция.

В случай на проект, свързан с прилагането нареални инвестиции, изчисляването на въпросния индекс ще бъде малко по-сложно. Предвид фактора време е необходимо да се раздели дисконтираната сума на паричния поток за анализирания период със сумата на дисконтираните инвестиции за същия период. Трябва да се отбележи, че за такъв коефициент се установява стойност, която ясно показва ефективност или неефективност. Тази стойност е равна на 1. Съответно, ако резултантният индекс е по-голям, тогава проектът трябва да бъде приет, ако е по-малък - да се отхвърли. В случай на коефициент, равен на един, е необходимо да се вземе предвид и наличието на други положителни ефекти освен икономическата. Очевидно този коефициент може да бъде изчислен по малко по-различен начин, а именно съотношението на нетната настояща стойност към стойността на дисконтираните инвестиции. Получената стойност трябва да бъде увеличена с една. Въз основа на горното можем да заключим, че показатели като ННС и индексът на рентабилност са взаимосвързани. При отрицателна текуща цена на проекта ROI ще бъде по-малка от една и обратното.

Оценката на рентабилността се оказа широко приложение вразлични сфери на дейност на предприятието. Например, има метод ROI, който представлява един от методите за ценообразуване. Същността му се състои в това, че изпълнението на проект, свързан с производството на специфични продукти, трябва да се гарантира рентабилността на ниво, което ще позволи да плати на привлечените ресурси.

Освен това съществуват редица показателине характеризират отделен проект, а предприятие като цяло. Например, процентът на рентабилност на едно предприятие се определя от съотношението на печалбата към цената и ви позволява да прецените доколко ефективна е производствената дейност. Такива показатели нямат установени нормални или гранични стойности, така че те трябва да бъдат анализирани в динамика.