Парламентарната монархия

Парламентарната монархия е специален видправителство, в което реалната власт, конституционният и правният статут на автократа са значително ограничени от конституционните разпоредби. По този начин, държавният глава управлява, но не управлява. Парламентарната монархия приема само формално съществуване на правата на монарха. Правото му да наложи вето върху законите на автора или не използва на практика, нито използва това право в съответствие с указанията на правителството.

Парламентарната монархия предполага политическаотговорността на правителството за дейността му пред парламента. Ако последният изразява недоверие или отказва да се довери на първото, правителството ще бъде принудено да подаде оставка независимо или държавният глава ще подаде оставка.

По правило парламентарната монархия не го правипредвижда независимата дейност на автократа (царя). Всички негови актове са подготвени и консолидирани от правителството. Актовете се противопоставят от ръководителя на правителството или от един или друг министър. В противен случай нормативните документи няма да имат правна сила.

Съдебната власт се упражнява от независими съдилища, но взимането на решения и изпълнението на присъди се извършва от името на краля.

Но тези факти не трябва да се възприемат като такивапо начин, по който парламентарната монархия дарява институцията на царя с чисто номинален характер. Едно отделяне на автократа от управлението на страната не означава, че неговата роля във вътрешната политика е намалена до нула. В този случай трябва да припомним испанския крал Хуан Карлос, който, като върховен главнокомандващ, спря военния преврат в страната. Освен това в някои парламентарни монархии (например в Тайланд, Малайзия и други държави) държавните глави са натоварени със значителни правомощия и права.

В държавата има парламентарен режимили парламентаризъм, при условие че няма нито една партия с мнозинство в парламента, която да може да формира еднопартийно правителство. В същото време, отколкото партийната коалиция е по-широка, толкова по-трудно е за партньорите да постигнат споразумение за решаване на различни политически въпроси. Често, когато една партия оттегли своите представители от правителството, тя губи мнозинството в парламента и е принудена да подаде оставка.

Днес се разглеждат парламентарните монархиимного по-често от двойствения и абсолютния. В много случаи обаче се дава само един признак на традицията, което спомага за запазването на уважението на гражданите към държавата. Така модерните парламентарни монархии имат незначителни различия от републиките. Същевременно в известна степен съществува "междинна форма на управление". Избирателната монархия е вид държавна система, в която няма автоматично наследяване на власт от следващия монарх (след напускане, прекратяване на властта или смърт на предишния монарх). В този случай ръководителят на страната се избира реално или официално.

Трябва да се отбележи, че парламентарните монархиисъществуват в достатъчно развити страни. В тези държави преходът към индустриалната система от аграрния се осъществява без да се придружава от радикални промени в съществуващите властни институции. Беше извършено постепенно адаптиране към новите условия. Тези държави включват Великобритания, Япония, Дания, Холандия, Испания, Белгия, Канада и др. Тези правомощия се характеризират с развито разделение на властта на фона на признаване на властта над изпълнителните органи над парламента, както и, ако не и демократично, то в никакъв случай либерален държавен режим.